И тя (като нас) обича да пише. Даже съвсем наскоро написа един страхотен текст за Любовта. Толкова, толкова хубав, че ме вдъхнови и аз да се запитам какво е.

 Тя е Надинка. И както след малко ще видите, София се оказа сред любимите и теми…

 От колко години живееш в София? От почти 6 години за постоянно, иначе прелитах между нея и родния град за период от около 2 години.

 Какво ти дава животът в столицата? На първо място – най-прозаичното – даде ми възможност да се развивам професионално в избраната от мен посока. Възможност, каквато малките градове трудно предоставят на младите хора.

 След това София ми даде много нови светове и по-широк поглед върху всичко, което съм познавала и за което не бях подозирала до момента. Като започнем от физическите разстояния и спрем някъде отвъд културния кипеж на столицата. Защото той е такъв именно и само тук поради една или друга причина. Често приятелите ми споделят, че ми завиждат „за София” единствено заради възможността да бъда част от динамиката и културния й живот. Голям проблем според мен е, че в провинцията липсва подобен или е силно ограничен от обстоятелства, които не искам да коментирам.

 После София ми даде приятели. Срещнах много невероятни хора от различни среди, които ме вдъхновяват. И да оставим настрани колегите от университета и от работата. По някое време установих, че сферата ми на дейност е твърде далеч от онази, която ми дава истинско вдъхновение за живот.

Тук ми се случи една огромна промяна в личния живот, която от своя страна се оказа причина да започна да пиша блог и да се социализирам прогресивно. До този момент пишех тук-там предимно неангажиращи статийки и отдавах цялото си внимание на икономическото си ограмотяване. Сериозното водене на личен блог ме срещна с много нови хора от блог пространстото, с които животът ми доби много повече цвят. Намерих много нови места и занимания, които ми дадоха стимул в моменти, когато имах голяма нужда от него. Самото писане по някакъв неподозиран начин ми даде много – неща, които ми е трудно да назова по име, а и не мисля, че трябва да ги слагам в рамки. Обичам нерегламентираните неща и пълната липса на дефиниции ме прави щастлива :) В това отношение София е моето място. Не познавам друго място, където можеш да бъдеш по-неопределен, безименен и безгрижно заблеян по всяко време и същевременно да можеш да търсиш и намериш себе си в многото й криви малки централни улички, украсени с еднопосочни знаци и кестени, в безизвестни кафенета по скрити ъгли, огряни от слънце пейки, стари читалищни салони или прашни театрални зали.

Какво мечтаеш да виждаш в София повече? Искам повече събития. Не че са малко, напротив, дори понякога се разкъсвам къде да избера да отида, защото вариантите са адски много и се застъпват.

София се нуждае от повече събития по инициатива на млади хора, събития в подкрепа на тези млади хора, които имат идеи, които творят и вдъхновяват. Факт е, че те оформят едно малко красиво общество, от което изпитвам невероятно удоволствие да бъда част понякога. Те вдъхват надежда, че за душевната чалга все пак има непреодолими прегради.

Иска ми се да има повече вдъхновение в този град, където сутрин в 8 можеш да срещнеш момичета с огромни папки за рисуване и глуповато усмихнати фотографи или момчета с пластмасови бутилки бира и напушени хлапета по спирките.

В този град има място за всичко и всекиго. И до голяма степен от теб зависи от коя страна ще се озовеш.

Искам повече хора да могат да видят красотата на града, защото нея я има и ме боли много, когато чувам реплики от рода на „Мръсна, гадна София”. Да, София има проблеми, да, София побира твърде голама част от населението на страната и да – София е такава, каквато си я направим сами.

Това ми е болката. Мечтая да видя хора, които обичат града, в който живеят, независимо дали им е роден или не. Защото най-грозното нещо, на което съм ставала свидетел тук, е спорът на тема „Софиянци vs селяни”.

Не съм родена тук, но това е моят град и ми е мил.

 Какво и липсва според теб? Както вече споменах, понякога на София й липсва толерантност. Анонимността, която дава големият град, позволява на хората да се самозабравят често.

Чисто практически, конкретно на София й липсва добра инфраструктура, която да понесе размерите й. Стотиците нови блокчета, които накацаха без план и умисъл на всеки възможен квадратен метър из кварталите в последните години, са онази част от София, която бих се лишила с голяма радост.

Харесват ми инициативите на открито в последните няколко години. Операта в парка, дни на джаза в Докторска градина, BeatBox Battles, изявите на сцената на Летния театър, Mellow Festival, пещеходните уикенди по Шишман и изобщо уикендите по Шишман и федербал в градинката на Св. Седмочисленици. Нужни са ни повече такива връщания към хубавите дни, в които хората бяха по-малко напрегнати и озлобени, а градинката зад блока беше безопасно и любимо място за игра.

 Къде най-често може да те срещнем? Когато не съм на работа, най-често съм някъде по Шипка. В парка на Военна Академия под шарената сянка на дърветата. В Южен парк нахлувам по кецове още при първите признаци, че зимата си отива. Навивам километраж по Шишман. Обичам Театър 199. Малките 5 кьошета. Заимов е любимото място на ролерите ми, както и за тенис на маса. От скоро ме притегля силно и зимната пързалка на Ариана. Сфумато. Одеон. Домът на киното. Влайкова (въпреки и може би – заради обстановката). Летните вечери в Борисова, на фона на жабешките хорове в Езерото с лилиите.Уморена съм от никнещите като гъби след дъжд молове.

Малко са хубавите местенца, където можеш да дишаш свободно. Да почетеш книга или просто да седиш, загледан в точка. Няколко такива, на които съм нещо като постоянен обитател: Френският салон на цветята, Тако кафе, Апартаментът. Добрата храна е във Fly. Любимата пица – Виктория на Иван Асен. Играя билярд в BSD Club до Модерния театър. Обичам уличката с кестените, която минава между Испанската гимназия и Военна академия. Обичам всички преки между Евлоги Георгиев и Шейново напролет, когато са окъпани от розовия цвят на кестените, огласени от от детски викове, долитащи от училището. Обичам старите кооперации на Оборище и прилежащите малки улички, където често скитам безцелно с фотоапарата. Петък и събота вечер се раздавам с огромно удоволствие в Строежа. И в Sofia Live Club, когато гостува любим певец/група.

 Как се информираш за събитията в София? Основно от книжното издание на Програмата, както и от Фейсбук – вече всички си имат страници там и е много лесно и удобно да следиш събития и новини, както и да ги споделиш или да поканиш приятели да се присъединят. В блоговете също честичко се намира полезна информация за хубави места и мероприятия.

 Препоръчай ни нещо? Горещо препоръчвам „Зимна приказка” по Шекспир, която наскоро гледах в Сфумато. Страхотна сценография и много силна актьорска игра. След постановката идеален завършек на вечерта е чаша червено вино в СкараБар, който се намира буквално под театъра и предлага доста апетитна месна кухня и свежи салати. Харесах много и „Air Tango” в Сатиричния. Не мога да не спомена започващият Международен София Филм Фест, чиято програма предлага много и интересни заглавия от съвременно европейско, американско, българско кино, късометражни и документални филми. Фестивалът официално започва на 09 март с прожекция на АВЕ в Зала 1 на НДК. Смятам да бъда там при всички обстоятелства. На лакомниците препоръчвам да опитат шоколадовия крем, който правят в Апартамента. Уникален!

 Тази седмица/ този месец планираш да ….? Ще прозвучи смешно, но мисля да си организирам женски месец. Смятам да попълня гардероба си с цветни пролетни решения (поради което чакам с нетърпение H&M да отворят врати на 10 март).

 На първо място обаче, март ще е Месец на киното за мен, защото имах удоволствието да бъда поканена да участвам в инициативата да помогнем повече хора да се запознаят със София Филм Фест. Всички сме наясно, че истината в чистата й форма не съществува в медиите, но все още се среща в блогосферата и този канал е много силно средство за комуникация, което все повече се използва. Можете благородно да ми завидите, защото смятам да посетя всички прожекции, за които намеря време, а желание определено не ми липсва :)

 София за теб е…? София е море. Или се научаваш да плуваш идеално свободен стил, или потъваш в посредственост.

Източник: Нашата София http://nashatasofia.wordpress.com/2012/03/12/nadinka/

Running sport media | Nike Air Max 270