Чудесно е, че в София все повече се говори за това как да бъде стимулирано развитието на
културната сцена в града. Възможният избор на София за 'Културна столица на Европа' би
представлявало един огромен импулс за това. Важно е обаче да се говори също и за това какво
разбираме под 'културна сцена на София'. И според мен в един такъв разговор има какво да се
добави.

В момента, говорейки за стимулиране на съвременната култура в София (а и в България), се има
предвид основно подпомагането на съществуващи театри, филхармонии, изложбени зали,
галерии, музикални сцени, музеи и т.н., както и цялата образователна дейност, свързана с тях.
Явно е, че има дефицит на финансиране, а и на подходящи пространства. Такива 'производители'
(пазарен термин, който обаче може би приляга на днешната действителност) на култура са в
почти всички случаи институции с някаква, понякога и кратка история. Те са представители на т.
нар. статукво в културата. Дори по такива показатели София изостава значимо от други
европейски градове. Пример за това е проектът за Музей на съвременното изкуство. Колкото и
да е необходим един такъв музей на София, не бива да забравяме, че става въпрос за музей.
Тоест институция, чиято цел е увековечаване на момент от културната история. Един вид
балсамиране на важно 'постижение' от културния живот на едно общество. Веднъж
балсамирано, това 'постижение' (често появило се някога като авангард) губи прогресивната си
стойност. В този смисъл културните институции представляват архив на такива важни моменти от
културната история. Те са от голямо значение за град с културни претенции като София, но са
все пак архив.

Ако се замислим обаче, иновативното и авангардното в културата почти винаги се е случвало
извън съществуващите институции. Едни от най-ярките примери за това са Берлин и Париж през
20-те години на ХХ век или Ню Йорк през 60-те. Дори ако се вгледаме в българската културна
традиция, ще видим, че има важни моменти на неинституционализирана култура. Във
Възрожденска България например, преди да е имало институцията 'театър', вече е имало пиеси.
Те са се играели от хора, които не са знаели кой е Шекспир, но са имали огромното желание да
правят култура, която да обогатява българското общество. Местата, на които се е играело това
театро, са били също толкова импровизирани, колкото и самото актьорско майсторство.

Затова мисля, че това, което е нужно на София, поне за да се опита да заеме някакво място на
съвременната културна сцена, не е само институционализирана култура. На града са нужни места
за правене на нерегламентирана култура. Места, на които нови културни деятели могат да
експериментират, било то във вече съществуващи сфери, било то с нови културни форми. Под
нерегламентирана култура можем да разбираме няколко неща. Най-питомният тип би бил
култура с прецеденти, но правена по нов начин и/или от нови хора: театър, кино, скулптура,
архитектура, писане, дизайн, опера, рисуване, балет и т.н. А още по-интересни според мен биха
били нови културни форми: инсталации, дигитални произведения, изкуство, обвързано със
социални проекти, нови музикални форми, модерен балет, трансформация на градската среда и
др. Не бива да бъде ограничаван крайният резултат, тъй като колкото и визионерски да гледа
човек, никога не е възможно да бъдат предвидени всички измерения и форми. Стимулирането на
нерегламентираната култура няма за цел омаловажаването на значението на съществуващите
културни институции, ами подпомагане развитието на нови културни форми и съдържание. Важно
е да се отбележи, че двата 'типа' правене на култура не са директно конкуренти един на друг. От
гледна точка на съдържание те по-скоро се допълват. А от гледна точка на инфраструктура те
имат различни необходимости. Вече институционализираните културни деятели имат нужда от
много повече и по-качествена инфраструктура. Eдва започващите културни деятели са много по-
малко взискателни към качеството и ‘размера’ на средата, в която работят. Не казвам, че те
могат да се справят с каквото и да било, но могат да се справят с много по-малко, отколкото
един съществуващ театър би могъл. Това често се явява и един от движещите фактори при
такива зародишни културни форми - желанието за трансформация на директно заобикалящата ги
среда.jordan release date | ナイキ エア マックス エクシー "コルク/ホワイト" (NIKE AIR MAX EXCEE "Cork/White") [DJ1975-100] , Fullress , スニーカー発売日 抽選情報 ニュースを掲載！ナイキ ジョーダン ダンク シュプリーム SUPREME 等のファッション情報を配信！