Културното наследство се опитва да...


 

Културното наследство се опитва да се обвърже със спомените от живота на “обикновените” хора. През последните десетилетия, и по-специално в Обединеното Кралство и САЩ, концепцията за културно наследство започва да показва живота на бивши индустриални работници и техните общности. Вместо да представя индустриалците – собственици и управители, акцентът се поставя върху всекидневието на миньори, стоманолеяри, каменари, тъкачи, железничари и други работнически съсловия. Техните гласове могат често да се чуят в новото поколение музеи и обекти на културното наследство излагащи „живата история“, в които записи на звуци и разговори, исторически въстановки, обиколки с водач, видео наративи и различни „интерактивни“ екрани и витрини имат за цел да вдъхнат живот на колективното минало на „нас, народа“. 

Из “Всекидневното наследство и политиките на излагане на показ”, Бела Дикс

http://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy8/item/364-всекидневното-наследство-и-политиките-на-излагане-на-показ.html