Фестивалът Сурва - Бъдещето търси традицията


Над 1000 деца участваха в Сурва
Сурва 2014г.
Васка Асенова, Калин Витанов и Антоанета Рангелова от село Лесковец на Сурва 201

Или как любовта към бащинията превърна „Сурва" в най-големия фолклорен фестивал в Европа

В последните години пернишкият фестивал „Сурва" предизвиква голям интерес и привлича стотици чуждестранни участници. По думите на Хенри Фердинанд пред българо-италианска медия България оджи, основател на Федерацията на Европейските карнавални крадове, той вече е най-големият фолклорен фестивал в Европа. През 2013 година беше вписан като нематериално културно наследство в списъка на ЮНЕСКО и беше включен в класацията на сп. „Нешънъл джиографик" за 15-те топ дестиниции през зимата.

Къде са корените на сурвашките обичаи и завръщат ли се младите към традициите, попитахме 73-годишния Калин Витанов от село Лесковец, което спечели второ място на XXIII-то издание на фестивала през 2014г.

История на фестивала

Сурвакарските обреди са свързани с „Васильовден", който по стар стил се пада на 14-ти януари. Затова и до ден днешен празненствата започват на тази дата. По официални данни фестивалът в Перник се провежда като организирано събитие от 47 години. Дядо Калин обаче си спомня, че в годините на комунизма (1945-1989) фестивалът е бил забранен и малцина се осмелявали да участват в него - напълно незаконно. Затова в началото се провеждал веднъж на 4 години, после на три, на две, и сега всяка година.

При всички случаи, корените на обичаите, пресъздавани днес в Сурва, са много по-дълбоки и отвеждат към езическите времена в България. Сурвакарите танцуват на площада около високи огньове, за да прогонят злите сили и да се радва селото на здраве и берекет. От разказите на предците на Калин Витанов се разбирало, че в различните исторически периоди обичаят приемал и други нюанси. „От дядо си съм чувал, че слагането на маски от участниците в карнавала е останало от годините на турското робство, когато българите са се маскирали и са отмъщавали на турците за посегателства или изнасилвания", разказва старецът. Третият елемент от обредите, по думите му, най-често се свързва с женитбата – купуване на булката, надиграване, чупене на питката и др. Така вековете оформили сплав от традиции, около която перничани развили фестивала „Сурва" и го превърнали в най-големия в Европа.

Костюмите

Повечето пернишки костюми са на рогати чудовища, изработени от овча кожа и дърво, а кукерите са богато окичени със звънци и клопатари, чието тегло може да надхвърли 20-30 килограма. Показват се обреди по венчаване и пропъждане на злото, в които женските образи се изпълняват предимно от мъже, облечени като жени. „Причината е, че жените в България по онова време не са имали право да участват в такъв тип социални прояви", обяснява дядо Калин.

Бъдещето

Старецът бърка в сандъка и ни показва носията на майка му, която днес носи племенницата му. 57-годишната Антоанета Рангелова, живее в София от 37 години и тази година за първи път се е включила в групата на селото. Казва, че от 5 години посещава курсове по народни танци,защото така поддържа и физическа форма, и здрав дух. Зарежда се с много енергия и изобщо не се притеснява да разказва на колеги за „селските" си корени. Школата, в която танцува се посещава от повече от 500 човека, половината от които млади, образовани и добре платени българи. И добавя, че през петте години от началото на кризата от почти „срамни", тези танци са се превърнали в истинска мода. Една носия, съвсем не нова, с всичките й елементи, струва между 1000 и 2000 лева (при средна заплата за страната от 750 лева), твърди Антоанета.

Тази статия е написана в подкрепа на кандидатурата на София и регион Югозападен за Културна столица на Европа 2019г.