Дискусия II- София кандидат за европейска столица на културата 2019: Културна инфраструктура: перспективи за развитие
02.02.2011

България

Столична община (Асоциация за развитие на София) и Центъра за култура и дебат Червената къща представиха втората от поредица от дискусии на тема: София – кандидат за европейска столица на културата 2019: Културна инфраструктура: перспективи за развитие. Специален гост на дискусията беше Г-н Петър Диков, главен архитект на София.

Столична община (Асоциация за развитие на София) и Центъра за култура и дебат Червената къща представиха втората от поредица от дискусии на тема: София – кандидат за европейска столица на културата 2019: Културна инфраструктура: перспективи за развитие. Специален гост на дискусията беше Г-н Петър Диков, главен архитект на София.


Според г-н Диков София има много голям потенциал да бъде културен център на Балканите. Г-н Диков изтъкна основни ресурси на културната среда:


Археология - до 2 години София ще може да покаже направените разкопки намиращи се в района на Ларгото и на Мария Луиза, като те могат да бъдат надстроени и София да се превърне в първият по рода си, пълноценно живеещ двупластов град, с разлика от две хиляди години.


Архитектура и градооустройствено наследство. Бе поставен въпросът за трудностите около съхраняването и запазването на архитектурното наследство и възможностите, които публично – частното партньорство предоставя за опазването му. Архитект Диков даде пример с къщата на Яблански, която през 2006 година е в  списъка на самосрутващите се сгради, а след много положени усилия през юни 2009 година започват ремонтни дейности и къщата е съхранена.


Културни субстанции - София има нужда от разширяване на материалната база, където да се показва културен продукт. За първи път ще бъде създаден  музей на София, който ще се намира в Централна баня. Предстои да бъде изграден и музейният комплекс, така нареченият „българският Лувър”, в който ще бъдат показвани не само български, но и чуждестранни експозиции. Благодарение на доброто партньорство на общината със Съюза на артистите миналата година бе изградена и откритата сцена пред НДК. Изграждането на още сцени на открито е възможност, която предстои да бъде оползотворена. Освен разширяване на материалната база е много важно да се преосмисли и предназначението на съществуващата. Например  могло да се преосмисли предназначението на Археологическия музей, като част от експозицията му бъде преместена в музея на Ларгото, а самият Археологически музей се превърне в културен център, в който да се изнасят концерти, представления, видео инсталации, и др. Залата на „военното НДК”  би могла да се трансформира в концертна зала.


Основните изводи от дискусията, около които се обединиха по-голямата част от участниците, бяха:


Необходимо е да се подобри технически съществуващата културна инфраструктура в София – залите и оборудването на музеи, театри, галерии;


Да се направи “mapping” с анализ-оценка на съществуващата културна инфраструктура,  който да очертае съществуващия потенциал, както и необходимостта от изграждане на нова материална база и подобряване и трансформиране на съществуващата;


Да се помисли за осъвременяване на визуалната идентичност на града;


Да се разработи концепция за създаване на алтернативни културни пространства, като например старото трамвайно депо, водната кула в квартал Лозенец, бившия младежки дом Лиляна Димитрова, и др.


В стратегическите насоки за развитие на културните политики на в София да се помисли за периферията на града, за децентрализиране на  културата от центъра на града;
Да се задълбочи диалога и партньорството между публичните институции на национално и на местно ниво във връзка с изясняване на статута и собствеността на сгради и пространства, които могат да се превърнат в културни центрове.


Евентуалните опасности, които участниците споменаха по време на дискусията, бяха:


София не трябва да разчита само на хилядолетната си история и на наследството си като гарант за спечелване на титлата, защото се оценява творческият потенциал и иновативността на събитията и проектите, които градът предлага. Историческото наследство и дългогодишните културни традиции на града могат да са от полза, но програмата, с която градът кандидатства за Европейска столица на културата трябва да е от специфични културни събития.


София не бива да разчита само на внос на култура отвън, от Европейските държави, за да отговори на европейското измерение на своята кандидатура.

Nike footwear | nike fashion